Източник: www.sofiamuseum.bg
Боянската църква „Св. Св. Никола и Пантелеймон” е средновековна българска църква, известна най-вече с изкусно изписаните стенописи. Намира се в подножието на Витоша планина, в софийския квартал Бояна.
Тя е символ за приноса на българското монументално изобразително изкуство от този период към европейското културно пространство.
През 1979 г. паметникът е включен в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО. В изграждането на църквата се разграничат три строителни етапа, като пристрояването е ставало с разширяване на сградата от изток на запад.
Първата част е построена в края на Х - началото на ХІ в. и представлява малка, едноапсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст. Фасадната пластиката на многостъпалните засводените ниши и арките при отворите е допълнена с т.н. вълчи зъби от поставени неортогонално керамични зидарийни тела при сводовете, тези похвати са прилагани в по-старите български храмове в Търново, Охрид и Костур.
По време на Второто българско царство
В средата на ХІІІ в., църквата е разширена по волята и с дарения на местния владетел - севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Пристройката е вдигната на два етажа. Долният етаж, определен за гробница на дарителите, е покрит с полуцилиндричен свод с две ниши аркосолии, оформени в северната и южната стена, а горният - повтаря архитектурния тип на първоначалната църква, е изпълнявал ролята на техен семеен параклис. Характерно за фасадната украса на втората част на църквата е наличието на керамопластична декорация.
Последната пристройка на църквата е издигната с дарения в края XIX в., с дарения на от местното население. След освобождението селяните искат да построят по-голяма нова черква, като съборят старата средновековна и възрожденска църква. Тя обаче е спасена от българската царица Елеонора, втората съпруга на цар Фердинанд, която предоставя на селяните друг терен. Фердинанд устройва прелестния малък парк около църквата и засажда уникалните за България северно-американски секвои и други редки видове.
Стенописите в църквата са от различни периоди, но Боянската църква дължи своята световна известност преди всичко на стенописите от 1259 г., които отразяват изключителните постижения на българската средновековна култура.
За съжаление имената на творците остават неизвестни.
Боянски майстор се използва като събирателно понятие, което обозначава колектив от зографи. За тях се знае единствено че са представители на Търновската живописна школа .Запазените фрески се отличават с богатството на светли и жизнени тонове. Те говорят за четката на майстор с голям талант и култура, със сериозно познаване на канона, но и с вярно и наблюдателно око, с будна мисъл и съзнание.
Авторът свързва и останалата религиозна мистика с реалната действителност от българския бит и култура.
В Боянската църква се наблюдават 89 различни сцени, в които заедно или самостоятелно са изписани 240 човешки образа.