Източник: www.panoramni.com

Драгалевският манастир „Св. Богородица“ е един от най-красивите храмове в цяла България. Той впечатлява посетителите си с разкошната природа, от която е заобиколен, с внушителните си размери и удивителен външен вид.

Манастирът е сгушен в полите на планината Витоша на няколко километра от квартал „Драгалевци“ в София

Манастирът ежегодно е посещаван от множество български туристи. Със старинния си облик, пищна украса и тишината и покоят в които е потънал, е предпочитано място за посещение, разходка или просто човек да остане сам със себе си за кратко време.

Според историческите сведения манастирът е основан през 1345 година по заповед на цар Иван Александър, тогава като ставропигиален манастир. По-късно за него сведения черпим и от „Витошката златопечатна грамота“ на цар Иван Шишман. Постепенно обителта започнала да се разширява и процъфтява и се превърнала в един от водещите духовни центрове в областта.

Заради покровителството и вниманието на което се радвал от страна на българските владетели, си спечелил названието „Царски манастир“.

През 1382 година комплексът е опожарен от турските войски и запустява. Доста след това - през 1476 година местният болярин Радослав Мавър се заел с трудната задача да възстанови предишното величие и красота на манастира и да изографиса църквата. И до днес в обителта могат да се наблюдават ктиторски портрети на Радослав Мавър, съпругата му и двамата им сина – Никола и Страхил. Те са с висока историческа и художествена стойност.

След като през 15 век боляринът съживил дейността на манастира, тук се зародила оживена книжовна и просветителска дейност. „Св. Богородица“ е известна с това, че през Средновековния период тук са създадени множество религиозни книги и са преписани и преведени други такива. През 30 – те години на 20 век манастирската църква бива разширена, като е изграден нов наос. В наши дни манастирът действа като девическа обител, а до него можете да стигнете по асфалтиран път.